Въведение. Предварителни бележки.
През последните няколко десетилетия България претърпя големи промени в политическото и икономическото си развитие, които доведоха до съответни промени в приложимото законодателство и практики. това неизбежно се отрази и на индустриалните отношения. в законодателството, обаче, няма много примери за формално уреждане на прякото участие на работниците в процесите на управление на предприятията. Независимо от това, съществуват практики, които включват: договорености за консултации (системи за пряко консултиране на работниците и служителите, чрез които те изразяват своето мнение по въпроси, свързани с работата, като мениджърите продължават да имат право да вземат решенията); договорености за делегиране на права на работното място (когато мениджърите дават на работниците и служителите по-голяма свобода на действие и отговорност да организират и изпълняват своите работни задачи без да се обръщат към тях). различните видове системи могат да имат специфика в зависимост от вида предприятие (микро, малки и средни предприятия, големи предприятия и поделения на многонационални компании) и собствеността (държавна и общинска, частна, кооперации и др.), организацията на труда и корпоративната култура на управляващия екип, наличието на синдикати др. трябва да се има предвид и факта, че голям процент от българските предприятия (над 90%) са микропредприятия (с до 9 служители).
Меню
